Всеки истински градинар знае, че за да се развиват по правилен начин неговите растения, е необходимо да получават нужното количество вода, светлина и хранителни вещества- трите задължителни съставки за всяка една култура.

Осигуряването на хранителни вещества за растенията е предизвикателство, а на помощ идва подхранване чрез добавяне на торове.

Торовете са вещества с естествен или изкуствен произход. Те се добавят към почвата, имайки за цел да я обогатят с с повече от едно хранителни вещества.

На опаковките на повечето торове е изписан техният трицифрен състав, като цифрите са разделени с тире и  показват процентното съдържание на Азот (N), Фосфор (P), и Калий (K)- изписват се винаги в този ред и са познати сред потребителите като “ен-пе-ка”.

Тор, който съдържа и трите макроелемента, се нарича комплексен, а ако съотношението между тези макроелементи е равно (напр. 10-10-10), се нарича “балансиран”.

АЗОТЪТ (N) - един от основните хранителни елементи. Стимулира покълването на семената, развитието и растежа на зелената маса, производството на хлорофил и яркия зелен цвят на растенията, издръжливостта на стресови фактори и болести. За разлика от останалите макроелементи, азотът има свойството да се оттича и изпарява от почвата, което е една от главните причини повечето торове да съдържат азот в състава си. Особено в началото на своето развитие, те имат нужда от по-голямо количество от него.

ФОСФОРЪТ (P) - още един основен хранителен елемент. Подпомага успешното захващане и развитие на младите растения, тяхната здрава коренова система и образуване на правилни цветове. Стимулира последващото развитие на семена или плодове. Фосфорът е от голямо значение за всеки растителен процес.

КАЛИЯТ (К) е главен фактор за общата здравина на растенията, повишавайки тяхната издръжливост при стресови фактори като: пресаждане, горещина, засушаване, болести, мръзнене. Калият е основна съставка в онези торове, които имат за цел да повишат издръжливостта на растенията.

Съществуват 2 основни метода за прилагане на тор в почвата: непрекъснат метод (торът се разпръсква равномерно по цялата площ на лехите) и локално прилагане, при което торът се смесва с почвата и се прилага в отделни редове или дупки, създавайки максимално наситени с тор джобове.

Има разлика между кореново и листно подхранване, като основното такова е кореновото подхранване. Там торът се внася директно в почвата или на повърхността й, възможно най-близо до корена.

Дори и с най-качествените торове, можете много лесно да загубите добиви, ако не сте наясно как да ги използвате правилно. При избора на вида и дозировката на тора е важно да вземете предвид вида на почвата, на растението и съвместимостта на различните видове торове.

Първото наторяване се извършва преди сеитбата - през есента или през пролетта, а почвата трябва да бъде разрохкана и добре обработена.

Това торене се извършва едновременно със засаждането на разсада, с минимална доза. Тук препоръчваме препарати с високо съдържание на фосфор.

През вегетационния период също е необходима употребата на торове. Те могат да се прилагат в корена (във или на повърхността на почвата), както и листно (водни разтвори с ниски концентрации).

Растенията се нуждаят от различни елементи през различните периоди. По време на покълване и вегетация, те имат завишена нужда от азот, а фосфорът подпомага нормалното образуване на цветовете и плодовете. Калият е необходим на растенията, за да оцелеят при измръзване, докато азотът, от своя страна, намалява устойчивостта на измръзване.

Някои градинари предпочитат употребата на естествени органични продукти, други използват само минерали. Истината е, че растението се нуждае от разнообразни хранителни вещества - органични и химични. Съветваме ви да не използвате само един вид тор през целия сезон, а да ги редувате.

Дозировката на тора зависи не само от растението, но и от почвените условия. Дебелите и плътни почви например задържат елементите за дълго време, а фините и песъчливи почви ги отмиват бързо. Именно затова дебелите и плътни почви трябва да се торят по-рядко и в по-големи дози, а фините и песъчливи почви- да се обогатяват редовно и в по-малки дози.